Надежда за нов живот сред бежанците в Балчик
Около 1 000 са към този момент настанените в хотели, частни домове и къщи украински жители в Балчик . Малкото крайморско градче се трансформира в желано място за настаняване за бягащите от войната най-вече майки и деца, защото хотели там предложиха безплатно настаняване още в първите дни след 24 февруари. Един от тези хотели е благосъстоятелност на съветски жители, само че това не е попречило хората да подслонят украинци, които избавят живота си в нашата страна точно от съветското нахлуване в родината им.
Около 120 дами и деца са настанени в един от хотелите в Балчик , като това е над потенциала на легловата база , само че обстановката изисква незабавни ограничения и няма по какъв начин фамилии да бъдат разделяни, споделя шефът Христо Желев и добавя, че всекидневно на телефона му звънят най-малко по 50-60 индивида, които търсят заслон.
„ Потокът непрекъснато се усилва . Може би образно хората не виждат какво се случва, на повърхността всичко наподобява безшумно, само че ние, които сме на най-близките места до границата, одобряваме стотици позвънявания всеки ден, от ден на ден. Очакванията ни са, че ще има още по-сериозна вълна . Ако в началото ни звъняха единствено от Украйна, в този момент ни звънят украинци, които са в Молдова - няма към този момент къде да спят, в Полша – пренаселени центрове и са спали 4-5 дни в палатки, от Словакия, от Румъния. Нещата, които чакаме, не са по никакъв начин положителни. “
Христо Желев акцентира, че непрестанно беседва и с други негови сътрудници, с цел да ги убеди да отворят вратите си за украински жители, само че терзанията на всички са кой и по какъв начин ще поеме разноските им , най-малко във връзка с сметките за електрическа енергия. На другия полюс стои решението на страната да изплаща по 40 лева за украински жител, получил документ за краткотрайна протекция.
„ При нас в хотела, а и останалите, които са в Балчик, мисля, че все още няма нито един, който да е получил краткотрайна отбрана поради тромавата процедура до момента “, отбелязва хотелиерът Христо Желев.
Документите за краткотрайна протекция трябваше да са факт по границите ни още в петък предходната седмица, това не се случи . От структурите на Министерство на вътрешните работи по места към момента чакат указания по какъв начин да работят съгласно директивата на Европейски Съюз за краткотрайна протекция, а в това време хиляди бежанци разчитат единствено и само на готовността за поддръжка от доброволци и донори.
Альона и Наталия - учителки от Харков, са пристигнали тук преди четири дни . Тръгват от Украйна пешком и съумяват да се придвижат до България, с помощта на стотиците доброволци по границите. Заварваме ги на първия им урок по български език, проведен от локална учителка.
„ Имаме дребни деца – на 10 и 4 години. Групата ни е от 11 души, най-вече дами – майки и баби. Татковците останаха в Украйна. Тук се усещаме чудесно. Приеха ни топло, задушевно . Хранят ни, обгрижват ни. Учим български и мисля, че всичко ще се подреди “, споделя Альона.
„ Дъщеря ми е на 19 години, само че беше като дете – изпадна в нервност. Събрахме небрежно всичко и бяхме принудени да тръгнем. По пътя ни помагаха доста разнообразни, безусловно непознати хора . Вярвам, че ще настъпи мир и всичко ще се оправи. Длъжни сме да се държим поради децата – това е основният ни тласък. В групата ни има бебе. Всички желаят да си намерят работа “, споделя Наталия.
Настанените в хотелите имат разнообразни обществени потребности. Някои от тях са пристигнали тук безусловно с облеклата на гърба си и не имат нищо друго .
Не единствено хотелиерите към момента таят вяра, че институциите ще поемат отговорността си, само че и самите украински жители живеят с увереността, че ще се оправят.
И въпреки че до момента в който пътуват към България Альона и Наталия схващат, че жилищната им постройка е срината до основи, вярата им, че ще съумеят и в новия си живот не е изчезнала.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Около 120 дами и деца са настанени в един от хотелите в Балчик , като това е над потенциала на легловата база , само че обстановката изисква незабавни ограничения и няма по какъв начин фамилии да бъдат разделяни, споделя шефът Христо Желев и добавя, че всекидневно на телефона му звънят най-малко по 50-60 индивида, които търсят заслон.
„ Потокът непрекъснато се усилва . Може би образно хората не виждат какво се случва, на повърхността всичко наподобява безшумно, само че ние, които сме на най-близките места до границата, одобряваме стотици позвънявания всеки ден, от ден на ден. Очакванията ни са, че ще има още по-сериозна вълна . Ако в началото ни звъняха единствено от Украйна, в този момент ни звънят украинци, които са в Молдова - няма към този момент къде да спят, в Полша – пренаселени центрове и са спали 4-5 дни в палатки, от Словакия, от Румъния. Нещата, които чакаме, не са по никакъв начин положителни. “
Христо Желев акцентира, че непрестанно беседва и с други негови сътрудници, с цел да ги убеди да отворят вратите си за украински жители, само че терзанията на всички са кой и по какъв начин ще поеме разноските им , най-малко във връзка с сметките за електрическа енергия. На другия полюс стои решението на страната да изплаща по 40 лева за украински жител, получил документ за краткотрайна протекция.
„ При нас в хотела, а и останалите, които са в Балчик, мисля, че все още няма нито един, който да е получил краткотрайна отбрана поради тромавата процедура до момента “, отбелязва хотелиерът Христо Желев.
Документите за краткотрайна протекция трябваше да са факт по границите ни още в петък предходната седмица, това не се случи . От структурите на Министерство на вътрешните работи по места към момента чакат указания по какъв начин да работят съгласно директивата на Европейски Съюз за краткотрайна протекция, а в това време хиляди бежанци разчитат единствено и само на готовността за поддръжка от доброволци и донори.
Альона и Наталия - учителки от Харков, са пристигнали тук преди четири дни . Тръгват от Украйна пешком и съумяват да се придвижат до България, с помощта на стотиците доброволци по границите. Заварваме ги на първия им урок по български език, проведен от локална учителка.
„ Имаме дребни деца – на 10 и 4 години. Групата ни е от 11 души, най-вече дами – майки и баби. Татковците останаха в Украйна. Тук се усещаме чудесно. Приеха ни топло, задушевно . Хранят ни, обгрижват ни. Учим български и мисля, че всичко ще се подреди “, споделя Альона.
„ Дъщеря ми е на 19 години, само че беше като дете – изпадна в нервност. Събрахме небрежно всичко и бяхме принудени да тръгнем. По пътя ни помагаха доста разнообразни, безусловно непознати хора . Вярвам, че ще настъпи мир и всичко ще се оправи. Длъжни сме да се държим поради децата – това е основният ни тласък. В групата ни има бебе. Всички желаят да си намерят работа “, споделя Наталия.
Настанените в хотелите имат разнообразни обществени потребности. Някои от тях са пристигнали тук безусловно с облеклата на гърба си и не имат нищо друго .
Не единствено хотелиерите към момента таят вяра, че институциите ще поемат отговорността си, само че и самите украински жители живеят с увереността, че ще се оправят.
И въпреки че до момента в който пътуват към България Альона и Наталия схващат, че жилищната им постройка е срината до основи, вярата им, че ще съумеят и в новия си живот не е изчезнала.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ